На 5 февруари 1991 г. е издаден "Innuendo", четиринадесетият и последен студиен албум на Queen, издаден преди смъртта на Freddie Mercury.
Записите му започват още през март 1989-а. По това време фронтменът се бори със СПИН от две години, но категорично отказва да огласи публично информация за здравословното си състояние. Според него подобно признание би накарало феновете да купуват плочи на Queen от съжаление.
Freddie е слаб, неговата жизненост е изчерпана, той обаче настоява групата да продължава да работи в студио докато певецът има силите да го прави. Квартетът се оттегля в Монтрьо, далеч от папараци и журналисти, доловили проблемите на своя колега. Работата по албума протича изключително драматично. Останалите членове на групата, упорито пазещи тайната на своя фронтмен дори от най-близките си хора, му оказват всевъзможна подкрепа и въпреки своето прогресивно влошаващо се състояние Mercury успява да изпее впечатляващи вокали.
Сред песните, включени в албума, са впечатляваща, даваща начало и име на албума - "Innuendo", обявена от фенове и критици за втора "Bohemian Rhapsody", в която със соло на класическа китара се включва Steve Howe, познат от прогресив формациите Yes и Asia; баладата "These Are the Days of Our Lives" - четириминутна рекапитулация на човешкия живот; а с финалната "The Show Must Go On" завесата пада, известявайки оттеглянето от сцената на главния герой в спектакъла.
"Той беше много болен, страдаше, едва ходеше. Попитах го: Фред, не знам дали ще можеш да пееш, тук има твърде високи тонове, много си слаб. Той ме погледна и отговори спокойно: "Ще го направя Драга." И така, изпил чаша водка, влезе в студиото, пя много високи... и бях буквално поразен,шокиран." - Brian May за записа на "The Show Must Go On".
След излизането си албумът "Innuendo" оглавява британската класация и се окичва с редица златни и платинени сертификати. Девет месеца по-късно Freddie Mercury издъхва, оставяки творбата като своя лебедова песен и последен завет за своите почитатели.
