На днешния 20 февруари се навършват 54 години от рождението на култовия фронтмен на Nirvana Кърт Кобейн. Освен вокалист на бандата, той е и текстописец и композитор, а в началото на 90-те години на XX век се превръща в една от най-големите знаменитости в гръндж музиката. Той самият обаче далеч не е желал да става толкова известен.
"Никога не съм жадувал нито за слава, нито за нещо подобно. Просто така се случи...", гласи един от легендарните цитати на Кобейн. А друг цитат го допълва: "По-добре да ме ненавиждат за това, което съм, отколкото да ме обичат за нещо, което не съм".
Кърт, заедно с групата му, издигат грънджа на световната сцена и превръщат този стил в символ на младото поколение от този период. А Сиатъл – градът на Nirvana, се превръща в град-музикална емблема. По време на трите си години като мейнстрийм артисти, Nirvana получават редица награди, включително Grammy, American Music Award, Brit Award и MTV Video Music. Имат пет №1 хита в класацията на Billboard Alternative Songs и четири №1 албума в Billboard 200. Творбите им са продадени в над 75 милиона по целия свят, което ги прави една от най-комерсиално успешните групи за всички времена. Част са от класацията на Rolling Stone "100-те най-велики изпълнители на всички времена" и са въведени в Залата на славата на рокендрола през първата си година на номинация.
На 8 април 1994 г. той е намерен мъртъв в стая над гаража на дома му в Лейк Вашингтон, с пушка до него и предсмъртно писмо. По-късно аутопсията показва, че е умрял на 5 април от огнестрелна рана в главата. Официалната версия е самоубийство след употреба на наркотици.
Кърт Кобейн умира на 27 години и става неразделна част от митологизирания "Клуб 27" – великите в музиката, които остават завинаги на тези години. Въпреки че напуска земния си път твърде млад, той остава в сърцата на поколения чрез музиката и стила си, които имат милиони последователи и до днес. В деня на неговото рождение, ви представяме спомените за него на някои знаменитости, част от които също вече не са сред живите.
"Зави ми се свят, когато разбрах, че Кобейн харесва това, което правя. Наистина исках да поговоря с него за решението му да направи кавър на "Man Who Sold the World". Това беше добра версия и тя звучеше някак много искрено. Наистина исках да направя нещо с него, но щеше да е доста готино и просто да поговорим", казва приживе Дейвид Боуи.
"Отидох да гледам Nirvana в малкия клуб "Пирамид" в Ню Йорк. Китарата се чуваше лошо, но този човек създаваше настроение. Той скачаше по сцената като марионетка или някой елф, прегърбен над своята китара. Хареса ми. Когато пееше, гласът му звучеше като стържене и това беше някак демонично. В края на концерта той замахна към барабаните и ги разпиля на части. После видях как мина покрай бара: не много висок, с бяла коса, с тениска на "Студжис". Почувствах се горд", спомня си Иги Поп.
"В случая с Кобейн имахте работа с истински човек, а не с измислен образ или изкуствена маска", добавя барабанистът на Metallica Ларс Улрих.
"Спомням си, когато излезе "Nevermind". Тогава казах: "Накрая се появиха нашите "Бийтълс". Те бяха "Бийтълс" на нашата епоха и нищо подобно не се е случвало оттогава", споделя Били Джо Армстронг от групата Green Day.
"По-добре да бъдеш мрачен мечтател, отколкото безмозъчен купонджия. По-добре да изгориш, отколкото да избледнееш", гласеше вероюто на Кърт Кобейн. И той определено не избледя.
