На 2 юни почитаме паметта на Христо Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България. Този ден се чества от 1901 година, когато на връх Околчица, лобното място на Ботев, се събират негови четници и други граждани, за да отдадат почитта си.
На този ден през 1876 година големият български поет и революционер намира смъртта си в битка за родината.
Христо Ботев е роден през 1848 г. в Калофер След завършване на образованието си известно време е учител в бесарабското село Задунаевка.
През 1867 година се завръща в родния град, където започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер и заминава да живее в Румъния. Там започва да се занимава активно с журналистика и да издава революционният вестник в. "Знаме", а през 1875 г. излиза съвместната му стихосбирка със Стефан Стамболов "Песни и стихотворения".
След избухването на Априлското въстание през май 1876 г. Ботев започва дейност за организиране на чета и става неин войвода. На 16 май с част от нея се качва на кораба „Радецки" и ден по-късно принуждават капитана да спре на българския бряг. От Козлодуй четата на Христо Ботев се отправя към Балкана, където води боеве с преследващите я османлии.
Последната битка на поета-революционер е на 2 юни 1876 г. в подножието на връх Вола, където е улучен смъртоносно от куршум.
Съдбата и делата на Христо Ботев нямат аналог и не подлежат на сравнение. Поезията му е неделима част от целия пламенен образ. Ботев е във времето, той е горд син на епохата си и дори любовната нишка в поезията му е обагрена в революция и огън.
