Учени от Института по биология Солк успяха да обърнат процеса на стареене при животни, използвайки клетъчно препрограмиране, съобщава Science Alert. Благодарение на този метод мишки, страдащи от преждевременно остаряване, живеят с 30% по-дълго в сравнение с контролна група.
Използваният метод включва индуцирани плурипотентни стволови клетки (иПСК), които позволяват на учените да препрограмират специализирани клетки до основно, „ембрионалноподобно“ състояние. Оттук иПСК могат да се развият като други типове клетки в тялото. Сега учените показаха, че препрограмирането на клетки е в състояние да подмлади живи същества.
Техниката иПСК е разработена от японския учен Шиня Яманака през 2006 г., когато той открива, че диференцираните клетки могат да се превърнат обратно в ембрионалноподобни стволови клетки, като се индуцира експресията на четири гена, които днес са известни като „фактори на Яманака“.
Изследвания, проведени през 2013 и 2014 година обаче показват, че препрограмирането до ембрионалноподобно състояние крие опасни усложнения за живите организми, защото възрастните клетки губят своята идентичност. Поради това екипът от Института Солк решава да върне клетките не до описаното по-горе състояние, а само толкова, колкото е нужно, за да запазят своята идентичност, тоест прави частично препрограмиране.Така кожната клетка си остава кожна клетка, без да се връща назад до стволова клетка – но на практика се превръща в по-млада версия на себе си.
Учените предполагат, че частичното препрограмиране отстранява натрупването на т.нар. епигенетични белези в клетките – износването, което се натрупва в отговор на околната среда и други външни фактори. С времето тези белези стават все по-изявени, което влошава клетъчната ефективност и допринася за стареенето.
Екипът сега възнамерява да изследва развитието на молекули, които са способни да имитират факторите на Яманака, с фокус върху подмладяването на специфични тъкани и органи. Предстои да бъдат разработени под формата на серуми или инжекции за подмладяване на кожата, мускулите или костите. Тези медикаменти няма да бъдат налични скоро, но изглежда не са и особено далеч – според учените първите такива вещества могат да бъдат приложени до 10 години в клинични опити с хора.
Източник: Science Alert
